Learning

https://hrelearning.com

Издателство „Класика и стил“ отново ни зарадва с интересно четиво – „Култури и организации. Софтуер на ума. Международното сътрудничество и неговото значение за оцеляването.“ Авторите Хеерт Хофстеде, Херт Ян Хофстеде и Михаил Минков представят на читателя свои мисли, анализи и възможни решения, свързани с културата, организациите и междукултурното сътрудничество.Книгата съдържа четири части и дванадесет глави.                                                                                                     Част първа е посветена на концепцията за култура. Прозорливо авторите отбелязват, че хората са изправени пред проблеми, чието разрешаване налага сътрудничество. Проблемите, независимо от техния характер - екологични, стопански, политически и военни, хигиенни или метеорологически, те не се съобразяват с национални или регионални граници. И настоящата ситуация (Ковид - 19) доказа думите на авторите, че справянето с проблемите изисква обединяване на усилията на обществени авторитети в световен план.„Осъзнаването на различията в мисленето, светоусещането и начините на действие при тези лидери, както и при техните последователи, е неизменна предпоставка за стигане до работещо решение на който и да било световен проблем.“(с.18).В тази част на книгата са представени примери, които показват, че „никоя група не може да избяга от културата. Установяването на общи правила, дори ако не бъдат никога записани, е необходима предпоставка за оцеляването на която и да е група.“ (с.26) Интересно е анализиран „моралния кръг“ и неговия отпечатък върху ценностите ни.Логично, тук възниква въпросът „Възможна ли е промяна на културата?“. „Светът ни се изменя. Интернет направи света да изглежда по-малък, понятието „световно село“ звучи вече уместно.“ (с.33) Може ли и културата да бъде променена ? Авторите предлагат аргументиран отговор на въпроса като използват „луковия модел“(с. 22, 34). Оригинално в тази връзка е и сравнението на културата с феникса. „Докато промените изменят облика на повърхността, дълбоките пластове остават постоянни, а културата се надига от пепелта, подобно на феникс“. (с.41)Част втора е посветена на измерения на националните култури. Тук са представени интересни резултати от изследвания, свързани с измерване степента на неравенство в обществото (индекс на властова дистанция), измерване степента на индивидуализъм в обществото, напористост срещу скромност (мъжественост-женственост като измерение на социална култура) , измерване на (не) толерантност към неяснота в обществото (индекс за избягване на несигурност), национални ценности и учението на Конфуций, субективно благополучие, задоволяване срещу ограничаване. Тази част от книгата съдържа богатство от информация и анализи за различи държави по изследваните теми.Част трета ни запознава с култури в организациите. В тази част читателят разбира какво означава „вроден модел на организацията“ (с.317). С цел изясняване на същността на този модел, авторите представят изследване направено от ОУЕН Джеймс Стивънс (професор в INSEAD, учебно заведение по бизнес от Фонтенбло, Франция) през седемдесетте години на миналия век. В резултат на начина, по който студентите решават на изпит, поставен от Стивън проблем от практиката, той стига до „вродените модели на организация“. Характерният за организациите на французите модел е „човешка пирамида“. Германците разглеждат организацията като „добре смазана машина“, а моделът на организацията на британците е „селски пазар“. Какво означават тези модели и какво е характерно за тях авторите дават отговор на страница 316 и 317. Един от сериозните изводи, които може да намери читателят тук, че „националността ограничава рационалността.“(с.353).Част четвърта е озаглавена „Следствия“. Обхваща темите междукултурни сблъсъци и еволюция на културите. Тук авторите запознават читателя с „непреднамерените конфликти, които често пъти се разгарят при културни съприкосновения и които настъпват, макар никой да не ги желае и всички да страдат заради тях“. (с.397). Изключително полезни за читателя са представените три фази, през които трябва да премине всеки, който се стреми да овладее уменията за междукултурно общуване – осъзнаване, знание и умения. (с.434, 435). „Осъзнаването цели да си дадем сметка за собствения мисловен софтуер и пунктовете, по които би могъл той да се различава от този при други хора.“ (с.436). Знанието изисква да се сближим с чуждата култура. Уменията са свързани с необходимостта „да познаваме и приложим на практика символите на чуждат

Keywords:

Category:

City:

State:

Country: Unknown

Currency :

Avg product price:

Platform: WooCommerce

Technologies used: Facebook Pixel, Facebook SDK, YouTube Player

Contact page: https://hrelearning.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8

Social links: